В една биографична справка за живота на Леонардо да Винчи се разказва, че преди да напусне Милано през декември 1499 г. той съставя списък с необходимите за творчеството си материали, които трябва да вземе за Флоренция или такива, които трябва да си купи. На последно място в списъка му пишело: „Продай, каквото не можеш да вземеш със себе си.”
Тази небрежно написана бележка ни показва, че може би най – гениалният творец и изобретател на човечеството преди всичко е бил добър мениджър. Това несъмнено ме кара да вярвам, че планирането и управлението на живота е неизменна част от всяка човешка дейност и успехът се крие в тяхното правилно упражняване. Вярвам, че човек се ражда с тези умения и ги развива в зависимост от това как възприема света около себе си. Но идва момент, когато всеки трябва да приложи и научените знания в професионален аспект, като ги съчетае с вродените си личностни качества и изградени умения. Истинският изпит за тези умения е влагането им в нещо значимо, което можеш да вземеш със себе си на път, защото то е част от пътя на усъвършенстването.
Пътят на коуча е интересен, провокиращ, вълнуващ, труден, но и много отговорен. По пътя към професионалното си развитие и усъвършенстване той се научава да бъде автентичен дотолкова, доколкото ползва своята психична структура от мисли, чувства, възприятия, представи и въображение, реакции, реч и ги преплита в ролята на безпристрастния, умерен, любопитен, тактичен, изчакващ и емпатичен коуч. Този коуч, който не съди, не пресира, не задава, многозначни и подвеждаще въпроси.
Развълнувана от посланието на Леонардо да Винчи си зададох въпроса: „Какво не трябва да вземам със себе си от моята автентичност по пътя ми към ефективния коу?” Трудно ми беше да разгранича чисто личностните ми качества от тези на личността на професионалния коуч, защото аз често се доверявам на моята интуиция, емоции, възприятия, емпатия, добронамереност по време на сесии с клиентите си.
Чрез въпроса изследвах дълбочинно с какви мои мисловни модели и умения мога да се разделя, за да поема отговорността ефективно да работя с клиенти, защото те доверяват много лична история и разтварят сърцевината на „душата си” пред мен. Реших да „продам” и да се разделя със стереотипите и предразсъдъците си, за да се доверя на силата на ценностите по пътя към изграждане на успешни професионални връзки, основаващи се на хармония и доверие с моите клиенти.
Дадох си ясна сметка, че понякога стереотипите и предразсъдъците ми могат да са повод или провокация да критикувам и оценявам, или да съдя клиентите си. Това поведение е изключително отговорно защото интерпретирайки думите на клиента чрез моите стереотипи, предразсъдъци или различни ценности може да разруши хармонията на коучинг връзката между нас.
Да съдиш клиента чрез стереотипите си е интересен, но и рискован поведенчески феномен и механизъм на повлияване. Стереотипът е опростена и стандартизирана представа или мисловен образ, често споделян от определена личност или група от хора по отношение на друга личност и група. Стереотипите могат да изграждат позитивен или негативен oбраз, и обикновено представляват изказване на генерално мнение, основаващо се на минимално или ограничено познаване на другата личност.
Обикновено стереотипите изграждат стереотипно защитно мислене у много хора. Те са онези допускания, които приемаме за вярни и рядко подлагаме на съмнение, защото ни помагат да мислим и да се ориентираме в света с минимално усилие. Те са ни насложени от културни традиции, религии, родови принципи и норми. Когато на базата на стереотипи за вероизповедание, интереси, отношения, политическа или полова ориентация се дава отрицателна оценка за дадена личнаст или цяла група хора, това вече прераства в предразсъдък. Като коучове, използването на стереотипи и предразсъдъци, чрез които да съдим клиента, би изкривило цялостния процес на доверителност, лоялност към връзката с клиента, безпристрастност, хармоничност и подкрепа.
В посока към изясняване на същността на предразсъдъкът като мнение или вярване, е добре да допълним, че той е и отношението, което тези предварителни представи диктуват. Предръзсъдъкът има способност да селектира хората, да ги категоризира или групира по признак на приемане или отричане, а такова отношение към клиента би предопределило взаимоотношенията ни с клиента на провал.
Процесът на категоризация се характеризира със следния феномен – всички хора са склонни да категоризират света около тях, за да могат подреждайки го в категории да го разбират и да го управляват по-добре. Проблемът е, че социалната класификация е причина да се преувеличават разликите между личностите, групите хора или мнения, и така те се възприемат като много хомогенни вътре в себе си – така че да изглеждат еднакви. В този смисъл различното натрапено мнение или осъждането от авторитетната личност на коуча може да се възприеме от клиента като еднакво непривлекателно и поражда вторични емоционални реакции – страх от неизвестното и липса на възможен контрол върху процеса по решаване на проблема на клиента и постигане на целта по време на сесиите. Този процес често е несъзнаван, но е естествен, защото клиентът влиза в една непозната зона, формирана от неизвестни принципи и норми на организация, отговорности и задължения, които коуча налага. Това може да накара клиента да се чувства несигурен, тревожен и дори да провокира отричане и отрицателни нагласи към коуча, коучинг сесиите и да изпита чувство на неудовлетвореност. Всъщност, често ефектите при това поведение се пораждат от стереотипите, които отразяват емоциите на предубедените.
Предубедеността на клиента може да го накара да обръщат повече внимание на това, което потвърждава становището на коуча. В този контекст, колкото по-силно клиентът приема и поддържат един стереотип, предложен от коуча, толкова повече той е склонен да забелязва, използва и запомня информацията, която подкрепя този стереотип. А това е отново ненужно фокусиране върху фалшива ориентация на процеса между коуча и клиента.
В коучинг процеса най-ценното е, че в следствие на добре подбрани въпроси от коуча, всеки клиент има достъп до уникалния си вътрешен свят и участва директно в своите мисли, чувства, желания и страхове. Както клиентите, така всички ние хората имаме привилегирован вътрешен поглед върху себе си и поведението си. Чрез вътрешния си поглед се съизмерваме с другите, одобряваме или критикуваме себе си, самонаблюдаваме се, самооценяваме се, а в редки случаи се възнаграждаваме или наказваме и така вземаме решения. В този контекст натрапените наши стереотипи и желанието да съдим клиента биха внесли смут в този уникален свят на клиента и биха го изправили пред нов „вътрешен конфликт” – на кого да се довери! На себе си или на авторитета и мнението на коуча!
Предразсъдъците, предубежденията, стереотипите всъщност са чужди съждения, които ние често приемаме за верни без да ги подлагаме на проверка. Първо, защото те звучат правдоподобно от авторитетни хора за нас. И второ, защото ги чуваме не вежнъж или два пъти през своя живот, започваме да ги приемаме като продукт на т.нар. колективна народна мъдрост и не се замисляме каква е причината за появата на един или друг предразсъдък. Поради факта, че много често тези процеси са несъзнателни и се предават в култура и традиция, те са много устойчиви мисловни структури и дори не се замисляме за психичните поражения, които предвещават.
Хубавото е, че в процеса на взаимодействие с другите, ние се опитваме да отстояваме себе си и договаряме индивидуалната си идентичност с тях. Често, по много креативен начин развиваме своето индивидуално различие от другите и се стремим да го поддържаме актуално. Ето един прекрасен начин за креативно изразяване и реализация на собствената същност на клиента, която ние трябва да подкрепяме и насърчаваме в коучинг процеса.
Бих искала да коментирам още един психичен феномен, характерен за коучинг процеса. Той е свързан с последствията от желанието на коуча да дава оценки на клиента, да съди и да споделя собственото си мнение, като се опитва да повлияе на клиента да го приеме. Усилието на коуча да се справи със съпротивата на клиента за приемане, интегриране, промяна или нетолерантност към различията в мненията може да е много мощен механизъм, който директно влияе негативно на цялостната връзка и цел на коучинга като модел на работа с клиенти. Вместо да съди, да дава оценки и налага мнение, коучът би трябвало да подпомага идентифицирането на субентивните нагласи на клиента, и да ги използва като ресурси за промяна и постигане на целта.
Желанието ми да се разделя с или „продам” моите предразсъдъци, стереотипи, склонност да оценявам или съдя клиентите е много лично и отговорно решение. Такива решения е добре да предприемат всички коучове в моментите на подготвителната фаза преди коучинг сесията, когато изчистват мисловното си пространство. Благоприятно е да го правят и при използването на три минутното правило, когато клиентът е приключил споделянето и предстои въпрос на коуча или „осъдителна присъда”. Звучи страшно, но силата на думите на коуча, неговите въпроси, невербалните му реакции, отношение, липса на емпатия и намалена хармония имат символа на психична присъда.
Отговорността да не съдиш клиента е субективно решение за всеки коуч. Тя е част от ценностната система на всеки коуч към постигане на онази хармония между него и клиента, която подпомага осъществяването на житейските промени, осмисля поведения, разгражда стереотипи, постига цели и подобрява качеството на живота на клиентите.
Ценностите, според това дали са свързани с целите на клиента или със средствата, които той използва за постигането им, се обособяват съответно като терминални и инструментални. Терминалните ценности се отнасят до смисъла на съществуването или са цели, които човек би искал да постигне през живота си. Инструменталните представляват алтернативни поведения или средства, чрез които постигаме желаните цели (терминалните цели).
Дълбочинното познаване на психичната структура на клиента, неговият характер, стил на поведение, мисловни модели, ценности са част от моя списък с необходимите за „творчеството” ми като коуч материали, които ще си взема по пътя на усъвършенстването ми като професионален коуч.
Безусловно така ще ми е по-лесно да управлявам моята житейска история и поддържам моята автентичност, различни от тези на клиента, защото отговорността в коучинг процеса е да надграждаш и развиваш „душата и сърцето” на клиента, а не да го съдиш от позицията на своята „фалшива” висота.