Материалът ОПТИМИЗЪМ НА ЗАЕМ част 2 е публикуван за пръв път на Д-р Антонина Кардашева.

Материалът ОПТИМИЗЪМ НА ЗАЕМ част 1 е публикуван за пръв път на Д-р Антонина Кардашева.

Тази небрежно написана бележка ни показва, че може би най – гениалният творец и изобретател на човечеството преди всичко е бил добър мениджър. Това несъмнено ме кара да вярвам, че планирането и управлението на живота е неизменна част от всяка човешка дейност и успехът се крие в тяхното правилно упражняване. Вярвам, че човек се ражда с тези умения и ги развива в зависимост от това как възприема света около себе си. Но идва момент, когато всеки трябва да приложи и научените знания в професионален аспект, като ги съчетае с вродените си личностни качества и изградени умения. Истинският изпит за тези умения е влагането им в нещо значимо, което можеш да вземеш със себе си на път, защото то е част от пътя на усъвършенстването.

Пътят на коуча е интересен, провокиращ, вълнуващ, труден, но и много отговорен. По пътя към професионалното си развитие и усъвършенстване той се научава да бъде автентичен дотолкова, доколкото ползва своята психична структура от мисли, чувства, възприятия, представи и въображение, реакции, реч и ги преплита в ролята на безпристрастния, умерен, любопитен, тактичен, изчакващ и емпатичен коуч. Този коуч, който не съди, не пресира, не задава, многозначни и подвеждаще въпроси.

Развълнувана от посланието на Леонардо да Винчи си зададох въпроса: „Какво не трябва да вземам със себе си от моята автентичност по пътя ми към ефективния коу?” Трудно ми беше да разгранича чисто личностните ми качества от тези на личността на професионалния коуч, защото аз често се доверявам на моята интуиция, емоции, възприятия, емпатия, добронамереност по време на сесии с клиентите си.

Чрез въпроса изследвах дълбочинно с какви мои мисловни модели и умения мога да се разделя, за да поема отговорността ефективно да работя с клиенти, защото те доверяват много лична история и разтварят сърцевината на „душата си” пред мен. Реших да „продам” и да се разделя със стереотипите и предразсъдъците си, за да се доверя на силата на ценностите по пътя към изграждане на успешни професионални връзки, основаващи се на хармония и доверие с моите клиенти.

Дадох си ясна сметка, че понякога стереотипите и предразсъдъците ми могат да са повод или провокация да критикувам и оценявам, или да съдя клиентите си. Това поведение е изключително отговорно защото интерпретирайки думите на клиента чрез моите стереотипи, предразсъдъци или различни ценности може да разруши хармонията на коучинг връзката между нас.

Да съдиш клиента чрез стереотипите си е интересен, но и рискован поведенчески феномен и механизъм на повлияване. Стереотипът е опростена и стандартизирана представа или мисловен образ, често споделян от определена личност или група от хора по отношение на друга личност и група. Стереотипите могат да изграждат позитивен или негативен oбраз, и обикновено представляват изказване на генерално мнение, основаващо се на минимално или ограничено познаване на другата личност.

Обикновено стереотипите изграждат стереотипно защитно мислене у много хора. Те са онези допускания, които приемаме за вярни и рядко подлагаме на съмнение, защото ни помагат да мислим и да се ориентираме в света с минимално усилие. Те са ни насложени от културни традиции, религии, родови принципи и норми. Когато на базата на стереотипи за вероизповедание, интереси, отношения, политическа или полова ориентация се дава отрицателна оценка за дадена личнаст или цяла група хора, това вече прераства в предразсъдък. Като коучове, използването на стереотипи и предразсъдъци, чрез които да съдим клиента, би изкривило цялостния процес на доверителност, лоялност към връзката с клиента, безпристрастност, хармоничност и подкрепа.

В посока към изясняване на същността на предразсъдъкът като мнение или вярване, е добре да допълним, че той е и отношението, което тези предварителни представи диктуват. Предръзсъдъкът има способност да селектира хората, да ги категоризира или групира по признак на приемане или отричане, а такова отношение към клиента би предопределило взаимоотношенията ни с клиента на провал.

Процесът на категоризация се характеризира със следния феномен – всички хора са склонни да категоризират света около тях, за да могат подреждайки го в категории да го разбират и да го управляват по-добре. Проблемът е, че социалната класификация е причина да се преувеличават разликите между личностите, групите хора или мнения, и така те се възприемат като много хомогенни вътре в себе си – така че да изглеждат еднакви. В този смисъл различното натрапено мнение или осъждането от авторитетната личност на коуча може да се възприеме от клиента като еднакво непривлекателно и поражда вторични емоционални реакции – страх от неизвестното и липса на възможен контрол върху процеса по решаване на проблема на клиента и постигане на целта по време на сесиите. Този процес често е несъзнаван, но е естествен, защото клиентът влиза в една непозната зона, формирана от неизвестни принципи и норми на организация, отговорности и задължения, които коуча налага. Това може да накара клиента да се чувства несигурен, тревожен и дори да провокира отричане и отрицателни нагласи към коуча, коучинг сесиите и да изпита чувство на неудовлетвореност. Всъщност, често ефектите при това поведение се пораждат от стереотипите, които отразяват емоциите на предубедените.

Предубедеността на клиента може да го накара да обръщат повече внимание на това, което потвърждава становището на коуча. В този контекст, колкото по-силно клиентът приема и поддържат един стереотип, предложен от коуча, толкова повече той е склонен да забелязва, използва и запомня информацията, която подкрепя този стереотип. А това е отново ненужно фокусиране върху фалшива ориентация на процеса между коуча и клиента.

В коучинг процеса най-ценното е, че в следствие на добре подбрани въпроси от коуча, всеки клиент има достъп до уникалния си вътрешен свят и участва директно в своите мисли, чувства, желания и страхове. Както клиентите, така всички ние хората имаме привилегирован вътрешен поглед върху себе си и поведението си. Чрез вътрешния си поглед се съизмерваме с другите, одобряваме или критикуваме себе си, самонаблюдаваме се, самооценяваме се, а в редки случаи се възнаграждаваме или наказваме и така вземаме решения. В този контекст натрапените наши стереотипи и желанието да съдим клиента биха внесли смут в този уникален свят на клиента и биха го изправили пред нов „вътрешен конфликт” – на кого да се довери! На себе си или на авторитета и мнението на коуча!

Предразсъдъците, предубежденията, стереотипите всъщност са чужди съждения, които ние често приемаме за верни без да ги подлагаме на проверка. Първо, защото те звучат правдоподобно от авторитетни хора за нас. И второ, защото ги чуваме не вежнъж или два пъти през своя живот, започваме да ги приемаме като продукт на т.нар. колективна народна мъдрост и не се замисляме каква е причината за появата на един или друг предразсъдък. Поради факта, че много често тези процеси са несъзнателни и се предават в култура и традиция, те са много устойчиви мисловни структури и дори не се замисляме за психичните поражения, които предвещават.

Хубавото е, че в процеса на взаимодействие с другите, ние се опитваме да отстояваме себе си и договаряме индивидуалната си идентичност с тях. Често, по много креативен начин развиваме своето индивидуално различие от другите и се стремим да го поддържаме актуално. Ето един прекрасен начин за креативно изразяване и реализация на собствената същност на клиента, която ние трябва да подкрепяме и насърчаваме в коучинг процеса.

Бих искала да коментирам още един психичен феномен, характерен за коучинг процеса. Той е свързан с последствията от желанието на коуча да дава оценки на клиента, да съди и да споделя собственото си мнение, като се опитва да повлияе на клиента да го приеме. Усилието на коуча да се справи със съпротивата на клиента за приемане, интегриране, промяна или нетолерантност към различията в мненията може да е много мощен механизъм, който директно влияе негативно на цялостната връзка и цел на коучинга като модел на работа с клиенти. Вместо да съди, да дава оценки и налага мнение, коучът би трябвало да подпомага идентифицирането на субентивните нагласи на клиента, и да ги използва като ресурси за промяна и постигане на целта.

Желанието ми да се разделя с или „продам” моите предразсъдъци, стереотипи, склонност да оценявам или съдя клиентите е много лично и отговорно решение. Такива решения е добре да предприемат всички коучове в моментите на подготвителната фаза преди коучинг сесията, когато изчистват мисловното си пространство. Благоприятно е да го правят и при използването на три минутното правило, когато клиентът е приключил споделянето и предстои въпрос на коуча или „осъдителна присъда”. Звучи страшно, но силата на думите на коуча, неговите въпроси, невербалните му реакции, отношение, липса на емпатия и намалена хармония имат символа на психична присъда.

Отговорността да не съдиш клиента е субективно решение за всеки коуч. Тя е част от ценностната система на всеки коуч към постигане на онази хармония между него и клиента, която подпомага осъществяването на житейските промени, осмисля поведения, разгражда стереотипи, постига цели и подобрява качеството на живота на клиентите.

Ценностите, според това дали са свързани с целите на клиента или със средствата, които той използва за постигането им, се обособяват съответно като терминални и инструментални. Терминалните ценности се отнасят до смисъла на съществуването или са цели, които човек би искал да постигне през живота си. Инструменталните представляват алтернативни поведения или средства, чрез които постигаме желаните цели (терминалните цели).

Дълбочинното познаване на психичната структура на клиента, неговият характер, стил на поведение, мисловни модели, ценности са част от моя списък с необходимите за „творчеството” ми като коуч материали, които ще си взема по пътя на усъвършенстването ми като професионален коуч.

Безусловно така ще ми е по-лесно да управлявам моята житейска история и поддържам моята автентичност, различни от тези на клиента, защото отговорността в коучинг процеса е да надграждаш и развиваш „душата и сърцето” на клиента, а не да го съдиш от позицията на своята „фалшива” висота.

Материалът За Коучинга и отговорността да не съдиш клиентите си е публикуван за пръв път на Д-р Антонина Кардашева.

Може да игнорирате емоциите в бизнеса, но ще намалите ефективността на мисленето, паметовите процеси или иновативно решение. Не ги потискайте, а управлявайте!

Може да скриете емоциите, но няма да се възползвате от движещата им сила. Изразявайте ги по емоционално интелигентен начин!

Решенията трябва да включват емоция, за да бъдат ефективни. Емоциите улесняват мисленето и стимулират мотивацията!

Емоциите следват логически модели на мислене, но вие сте личността, която може да ги управлява! Интегрирайте емоции с логика!

Емоциите са с универсално значение, но със специфично субективно проявление! Изберете най-ценните за вас и екипа.

Емоционалната зараза е мощен процес, характерен за екипите на всяка организация.

Преди да изберете подход за комуникация с вашите екипи, помислете с каква емоция ще ги заразите!

Материалът Принципи на емоционалната интелигентност в бизнеса, за които мениджърите е добре да знаят е публикуван за пръв път на Д-р Антонина Кардашева.

Материалът Шест причини да развиваме Емоционалната интелигентност в бизнеса! е публикуван за пръв път на Д-р Антонина Кардашева.

Да, те получават заплати, за да мислят, да решават и да действат интелигентно. Плащат им да мислят, а не да се тревожат или да чувстват. Този подход изглежда разумно, но е доказал ниска ефективност.

• Емоционално интелигентният мениджър съчетава професионална страст с логика.
• Той интелигентно управлява емоциите – собствените и на другита като съчетава ефективност и емпатийност.
• Той подготвя и планира важните социални и емоционални взаимодействия в процесите на екипа.
• Той знае, че споделянето на проблемите в работата не може да накара хората да запазят самообладание. Вместо това той обсъжда проблемите през различни емоционални състояния, знаейки че емоциите променят перспективите в мисленето.
• Той инициира, планира и поддържа положително настроение в екипите, което насърчава за творчески алтернативни решения.
• Той акцентира на положителните промени в екипа и толерира инициативата към промяна.

Материалът Кои мениджъри са емоционално интелигентни? е публикуван за пръв път на Д-р Антонина Кардашева.

Емоционално интелигентният мениджър:

• Може да разбира емоциите на служителите и скритите им потребности;
• Има осъзнатост за собствените си емоции и знае как те влияят на другите в екипа;
• Може да планира емоциите на екипа си, съобразно приоритетните дейности;
• Гъвкаво заменя конвенционалния възглед за емоциите с интелигентен подход за управлението им;
• Интегрира емоциите на екипа с процесите на мислене.
• Емоционално интелигентният мениджър е лидер на промяната!

Материалът Защо е важно мениджърите да развиват своята Емоционална интелигентност? е публикуван за пръв път на Д-р Антонина Кардашева.

Това е емоционално интелигентният подход в бизнеса.

Емоционалната интелигентност не се равнява на успех в бизнеса! Емоционално интелигентните хора не са непременно страхотни мениджъри, и не всички успешни мениджъри са задължително емоционално интелигентни!

Емоционалната интелигентност е значим фактор за успеха на личността на мениджърите! Те знаят, че емоциите в бизнеса имат значение и ги използват по рационален начин!

Как?

Бизнес успехът е постоянен процес на управление и постигане на синхрон между емоциите и последствията от въздействието им върху мисленето, вземането на решения, мотивацията и поведението на хората в организациите.

Игнорирането на емоциите в бизнеса е равносилно на отричане на мъдростта им.

А хората без мъдрост често канят провала в живота си като личност, като мениджър и като лидер!

Материалът Емоционалната интелигентност в бизнеса е публикуван за пръв път на Д-р Антонина Кардашева.

Изхождайки от организационната култура на работното място, която насърчава гъвкавостта и креативността, бихте си помислили, че балансът е трудно постижим.

Добре е ясно да се дефинира, че голяма част от баланса между професионалния и личния живот е отговорност на вашите работодатели, другата част се контролира от вас. Тази толкова важна тема е основна за много корпорации, особено в период на Ковид ситуация.

Да работиш усилено, да постигаш целите си и да разкриваш потенциала си е невероятно нещо и със сигурност не е нещо, от което можем да се откажем. Но може би, ако си позволите малко повече време за „Аз-а“ си, за самосъзнанието и емоционалната си интелигентност, би могло да усетим баланса, който ще ни вдъхнови за още по-големи постижения и цялостен успех.

Балансът е въпрос на пропорция – колкото повече работим, толкова и трябва да почиваме. Отговорност на вашите работодатели и другата част се контролира от вас

Балансът е субективна философия и отговорност. Балансът е свързан с регулация на емоциите и възможността на физиологично ниво да се активират подходящи емоции. Amygdala е структура в мозъка, свързана с регулацията на емоциите. Тя “сканира” влиянието на средата и сигнализира на човека дали има заплаха или награда. Тя регулира емоциите, за да изберем и предприемем стратегията: борба или бягство. Благодарение на оценките, които правим за средата около нас –  заплаха или награда ние предприемаме проактивно или защитно поведение.

Ефективното използване на информацията от емоциите се свързва с Емоционалнтаа интелигентност, а тя предопределя психофизиологията ни.

Балансът на емоционално и биохимично ниво предполага баланс между нивата на хормоните окситоцин, серотонин, допамин и кортизол /стрес/, адреналин /гняв, тревожност, страх/. Кортизолът и адреналинът ни разболяват и влияят върху спонтанните и нерационални решения.

Когато средата в работата се възприеме като награда, като защитено място, благоприятна, удовлетворяваща, позивна, тогава в мозъка и стомахът ни се секретират повече от хормона серотонин и допамин, окситоцин. Допаминът регулира настроението и мотивацията ни.

Биохимията на емоциите влияе на тялото ни, а то е нашия подсъзнателен ум. То не прави разлика между преживяването, което поражда емоцията и емоцията, която създавате само с мисълта си.

Предлагам ви моята Допаминова диета за постигане на здравословен баланс в работата и личния живот!

Допаминова диета в работата ви!

1. Идентифицирайте полезните аспекти от работата си. Помислете как можете да направите дори една скучна задача забавна.
   Мисълта и емоцията свързана с нея, че работата може да ви даде възможност за развитие, повишаване на компетентност, контакти с клиенти, възможност за кариерно развитие, възможност за подготовка за частен бизнес, удобства: работата е близо до дома ви, работите от вкъщи, финансова удовлетвореност, застрахователни и социални пакети е много възнаграждаваща!.
   Когато възприемаме повече ползите, отколкото негатините от работното място, толкова повече ще се повиши допамина. Той се активира и в моментите, когато правите нещо за себе си, въпреки натоварения график – усмивки, напитка, малки разходки.

2. Слушайте думите на колегите си и чуйте само тези, които се отнасят към работния процес. Така ще активирате положителни емоции и оттам подходи за постигане на целите в работата.
3. Филтрирайте съзнателно възприятията на информацията и избирайте само тази, която се отнася до позитивните ефекти от работата.
4. Създайте си Emotions board. Измервайте емоциите на екипа сутрин, преди работа и приоритизирайте задачите, съобразно емоциите на екипа. Ако са с висок негативен интензитет, разказвайте за 10 мин смешни истории или вицове, за да снижите негативния интензиттет и го трансформирате в позитивен.
5. Създайте си навици за концентрация, които ще ви помогнат да не се разсейвате – приложения forest, pomodoro.
6. Често сме твърде фокусирани върху това, което трябва да „правим“: да отговаряме на имейли, да имаме срещи и срещи, да завършим нашия списък със задачи. Трябва да отделим време просто да „бъдем“, когато правим пауза в работата си и се наслаждаваме на момента. Може да отидем да видим нещо вдъхновяващо или красиво, или да прекараме време с любими хора – всичко, което кара притесненията ни за бъдещето да отпаднат.
7. Ставайте от бюрото си от време на време и се движете, правете упражнения и ще се уверите в ефекта на феромоните при физическите упражнения и активация на серотонин и допамин.
8. Изградете емоционален баланс в период на работен стрес – удължавайте реакцията си и осъзнавайте какво точно ви стресира – хората, процеса, времето, емоциите. Изберете подходяща реакция в подходящо време и спрямо подходящ човек.
9. Окситоцинът се активира при колегиални прегръдки, шеги, смях, закачки, приятни изненади, весели събития. Намерете си приятел на работното място
10. Помислете за думите на Ричард Брансън: „Трябва да можем да се забавляваме на работа и да извличаме най-доброто един от друг.“ Подобна е и мисълта на Платон „Можеш да откриеш повече за човек за един час игра, отколкото за година разговор“.
11. Изборът на работа е избор и на мениджър. Изберете си шеф с Емоционално интелигентен подход на управление
12. Намирането на работа, която ви харесва, означава, че работата и животът няма да бъдат толкова разделени. Обичайте работата си.
13. Да приемем емоционално, че можем да грешим и се проваляме.

Допаминова диета в личния живот!

1. Балансът в личния ви живот зависи и от партньора ви. Уверете се, че това е точно той и ще имате в изобилие допамин и окситоцин.
2. В седмичния график си включете допаминови събития – семейни събития, срещи с приятели, часове с децата.
3. В период на почивка е препоръчително много движение – разходки, пътуване, физически упражнения.
4. Отделяйте си често и достатъчно време за себе си – медитация, сън, уединение, музика, здравословна храна, много вода.
5. Поддържайте Дигитален Детокс най-малко 3 часа на ден.
6. Добре е да помислите за нивото на вашите мисловни модели /Mindset/. Изследвания доказват, че хора склонни към стрес са хора с фиксирано, негативно мислене и ориентация към негативно възприемане и интерпретация на събитията от средата. Развийте и използвайте развиващо се мислене, чрез което да се учите, изграждате опит. Развиващото се мислене активира хормоналната секреция на серотонин и допамин.
7. Планирайте и генерирайте позитивна емоция всяка сутрин преди работа. Валидно е и в моментите, когато ви предстои вземане на важно решение за кариерата ви.
8. Опознайте емоциите и използвайте само тези, които са свързани с работните процеси. Не включвайте в работните взаимоотношения емоции, които нямат нищо общо с работата ви.
9. Опознайте потребностите си! Незадоволените потребности имат външна изява чрез емоционална реактивност. Позитивните емоции са индикатор за задоволени потребности и обратното, негативните емоции носят информация за незадоволени потребности.
10. Опознайте самосаботажите си – да сте перфектни, да не може да почивате, да не можете да казвате НЕ, мислите, че ако много работите ще ви забележат.
11. Посещавайте уроци по пеене, музика, танци, плуване и чувайте гласа си, наблюдавайте движенията си, за да откриете талантите си!
12. Изберете си вдъхновяващо хоби – готвене, каране на кола, фитнес, гледане на цветя и др.
13. Редовно подреждайте дома си и пренареждайте гардероба си, като подарявате ненужните дрехи. Щастието е свързано с възможността да подарявате щастие на другите.
14. Колкото по-ясен е смисълът на живота ви, толкова по фокусирани и щастливи ще сте.
15. Прегръщайте децата си, подарявайте целувки за лека нощ и танцувайте, докато не усетите, че не можете да танцувате повече.
16. Запишете се на курс по хумор и смехотерапия. Хуморът е буфер срещу стрес и е средство да увеличите нивата на хормоните серотонин и допамин.

Материалът Допаминова диета за баланс между работата и живота е публикуван за пръв път на Д-р Антонина Кардашева.